И все пак “отровната” пешка е наистина отровна
Преди време публикувах партия, която се случи да изиграем със Златин Стоянов в PF/149, във вариант Найдорф, завършила реми, под заглавие Дали “отровната” пешка е наистина отровна.
Останал с усещането, че все пак белите имат печалба, продъжих да търся усилване на играта в следващия случай, когато ми се падна да играя същия вариант – срещу Любен Симеонов във Финал 46.
Изглежда Любен беше запознат с партиятията ни със Златин, защото многократно ми предложи реми, което аз упорито отказвах. Според мен, преломният момент в партията е изборът на 39-ти ход за белите.
Срещу Златин бързо се полакомих да взема пешката на e6, докато сега бях по-предпазлив. Планът ми беше преди всичко да запазя колкото може от собствените си пешки и да ги направя проходни, отколкото да “изяждам” пешките на противника си.
Достигането на спечелена позиция беше деликатна задача. В много моменти черните можеха да стигнат до таблиците на Налимов с равен резултат. Перспективата да остана с дама срещу кон и топ обричаше партията на реми.
Окончателният извод е, че “отровната” пешка все пак наистина е отровна!

E01 Каталонско начало 